Осата цял ден си летя
над градинки и поляни.
А после взе, че огладня,
де сега ще се нахрани?
В близък кошер наготово
с мед реши да се нагълта.
Скри си жилото отровно,
хвърли дрехата си жълта.
Дегизирана изкусно,
до меда се разположи.
Хапна бързичко и вкусно,
както само тя си може.
После легна и захърка
пред очите на пчелите.
Как можа така да сбърка,
разпознават те осите!
Че пчеличките се трудят,
денем те не хъркат здраво.
Без осата те да будят,
хвърлиха я вън направо.
Па ù боднаха тогава
във тумбака сто иглички.
Цял живот да не забравя –
с труд, че се постига всичко!
© Мария Всички права запазени