Заслужих аз очите ти студени.
Не търся прошка, не искам, разбери.
Тихо приближаваш се до мене
и с треперещ глас ми казваш: "Остани".
Сбърках!!! Зная и разбирам.
Не исках болка да ти причиня.
Парчетата от нашите мечти събирам,
за да запаля огъня на любовта.
По-добре е, че това се случи.
Вече зная, че сега...
има някой, който ме обича
повече от всичко на света.
© Йорданка Василева Всички права запазени
Толкова искрени и изживяни!
Много ми липсваш тук,но времето минава бързо и скоро ще пием кафенце,нали?
На есен с песен и пак колежки,а?
Прегръщам те силно!