Засмей се
Преди да стигнеш своя край
в утрото със хладен дъжд,
ти живей, не се колебай,
всичко става само по веднъж.
Веднъж истински си влюбен,
помниш този миг красив,
в омаята на допира изгубен,
беше неземно щастлив.
Мигове на тръпно очакване,
на света идват твоите деца,
след лудите бързеи укротена,
животът е дълбока ленива река.
Тръгнал от незнайна галактика
се влюбваш в дъгата след дъжд,
и няма никакви тайни и тактика...
засмей се на ден поне по веднъж.
© Запрян Колев Всички права запазени
Благодаря!