Застига ли те светлина,
когато погледа извръщаш си към мене,
и вглеждаш се в момиче с топлина,
което пази я единствено за тебе?
Застига ли те любовта,
гледайки лице, заради теб щастливо
и иска ли ти се в нощта
да го наглеждаш, докато заспива?
Да кажа ли? При мен не е така.
Единствено тъга понякога напира,
и всичко губи смисъл на мига,
а скоро и сълзите ми извират.
Моето име е Река.
Светлината само отразявам,
по пътища студени сам-сама вървя,
любовта навсякъде единствено я подминавам.
© Габриела Всички права запазени