10.02.2008 г., 10:34 ч.

Засъхнал спомен... 

  Поезия
855 0 25

               *        *        * 

 

В студена кръв засъхнал спомен,

до съсирек в жълтата трева,

горчиви болки с дъх отровен,

изгубени във ехо от слова...

Изгаряща тъга пулсира в вени,

и тяло тръпне в неприязън...

Сред кикота на лигави хиени,

нагарча в гърлото боязън...

И тътен глъхне в старо ехо,

рикошира между вяра - колебания,

а стената между разум и сърцето,

се цепи на надежди и страдания...

Изстрадала душа, до кръв в тревата,

събира се на части до припадане...

Попива в пясъците на съдбата,

подготвя се за новото отдаване...

Повторен опит, крачка в любовта,

жарава пари крехките и стъпки,

изтича се отново във сълза

сред шевове, стенания и тръпки...

Боли!... Притихнала в нощта,

с ръце протегнати в надежда,

ще дойде Той - ще дойде Тя,

живота и да пренарежда...

И... Блясък от измамна светлина

и отново... онзи дъх отровен,

преплетен с болки в любовта,

в засъхнал до съсирек спомен....

И ето пак...

Студена кръв по жълтата трева,

пищи  уплашена!... Закана е!...

За да ми напомня вечно за това,

че всеки спомен... жива рана е...

 

               *        *        *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав за страхотния стих ,докосва съзнанието!!!
  • Благодаря на всички, които се спряха за малко тук. Благодаря ви!
  • Поздравления!
  • "че всеки спомен... жива рана е..." - невероятно хубаво пишеш!
  • Така е- всеки спомен е жива рана!Пулсира и незараства лесно.
    Хубав стих!
  • Поздравления за поредния хубав стих!!!
  • За да ми напомня вечно за това,

    че всеки спомен... жива рана е...



    Всяка рана,всеки спомен - живи сме, чувстваме, хора сме!
  • "И тътен глъхне в старо ехо,

    рикошира между вяра - колебания,

    а стената между разум и сърцето,

    се цепи на надежди и страдания..."

    Браво!!!Мъдро и оргинално...Поздравления!!!
  • "Студена кръв по жълтата трева,

    пищи уплашена!... Закана е!...

    За да ми напомня вечно за това,

    че всеки спомен... жива рана е..."

    СТРАХОТНО Е!И разликата е очевадна!Много добре си се справил!Изкефи ме!

  • Поздрави!!!!!!
  • Не всеки спомен е рана, само непреболедуваните...
  • Болезнено...Поздрави!
  • Разочароваш ме...
  • Тъжен, но силен стих.
    Поздрав!
  • Браво, Валентино! Спомените са по трайни от реалните мигове!
  • Прекрасен стих!спомените са нашето оръжие срещу болката на настоящето и тъгата предстояща в бъдещето!Поздрав за страхотния стих!
  • спомените...и хубави и тъжни ни напомнят, че някога
    нещо се е случило, че сме живяли...носим си ги до края,
    понякога ни стоплят, понякога ни натъжават...наши са си...
    със всеки стх влизаш дълбоко в душата ми...прекрасна поезия.
    с обич, Валентин.
  • Спомените наистина са живи рани,но какво сме ние без тях...С уважение за прекрасния стих!
  • Тъжните спомени ни правят по-силни,приятелю!Прекрасна е творбата ти!Много ме трогна!
  • Много силно казано...Потече ми сълза,четейки това "откровение"..Моите поздравления,остави ме без дъх.
  • Дано са ни направили по-силни, надявам се...
    Поздравления и ти ни я даваш и силата, и надеждата!!!
  • Обичам поезията ти, Валентино! Разтърсваща, мъдра, богата на идеи и образи, оригинална...!
    Поздравления за поредния въздействащ стих!
  • Изтръпнах!
  • Да,всеки спомен - жива рана!
    Вече го прочетох,но днес отново БРАВО!
  • така е братле...
    няма отърване от спомените!!!!!
    и повечето са горчиви рани....за съжаление!!!
    поздрави,Вальо...от Вълчо!!!!
Предложения
: ??:??