Животът заключава се в това –
голям да порастеш и да обичаш,
да минеш под венчилото с жена,
пленила вечността ти от момиче.
Преселниците в твоята съдба –
разбират ли, когато им говориш?
За делника, окъпан в светлина,
ще можеш ли света си да отвориш?
Отново се разливам в тишина –
отро̀вен, си отивам, а лицето ти
изпива ме в недрата на нощта…
Дали ще сме защита за детето ни?
Далече от семейната мечта,
отвлече ме мъгливата реалност.
Животът е засъхнала сълза –
а всяка друга дума е формалност.
© Димитър Драганов Всички права запазени