И ето - утрото е сиво
и безметежно се ветрее във полето...
Денят, преди да дойде, си отива,
а аз сега отпивам от кафето.
Затихнало е моето очакване -
пропука утрото си бяла празнота,
изскърца със болезнено проплакване
и счупи се в студена тишина.
Горчи ми. Толкова го чаках.
Навярно пак изкупвам греховете.
Денят, преди да дойде, си отиде,
а аз едва отпивах от кафето...
© Виолета Зашева Всички права запазени
Ако ти се пие още едно такова, виж мойта "Скука"
Но не вярвай на тези настроения. Те свършват по-бързо и от кафето...
Успехи!