Студът на зимата безмълвно се топи.
Дали от огън плах на стройни свещи,
дали от дишане на празнични тълпи,
от климат? Или грее друго нещо!?
Не е студен прокапващият дъжд,
не носи леден дъх и севернякът.
Цял свят се стопля, някак изведнъж,
в сърце, което знае, че го чакат.
И тази топлина навред пълзи,
усмивки и животи оцветява
с надеждата, че чакаш точно ти
и чакат теб, пред светеща жарава.
Не, няма студ, незнайната искра
света обвива с меко одеяло,
а тиха, всеобхватна светлина
подсеща, че сме просто част от цялото.
© Вики Всички права запазени