До болка истинска съм, и затова –
наполовина, не мога да обичам.
Обичам ли, цялата горя,
и пак чиста от пошлостта излизам!
Полуусмивки и полуслова,
не умея да пиша и мълвя,
полу да вярвам и да се надявам –
в полувремето на една игра!
Затова пък цяла се обръщам
и слагам цяла точка – безнадеждно!
Когато тръгвам, няма да се връщам!
Не прощавам ничия лъжа!
"Само теб" или "само мене",
не се заричам, няма правила.
Искам ли, пак ще заобичам?!
И, да не търся, срещам любовта!
Тя, не е в песни за обичане –
тя стиска здраво моята ръка!
Грижата е форма на обичане,
така до нея влюбена вървя!
Затова забравих лошите от вчера,
и всичко разпиляно си прибрах,
изтрих името на една "химера"
в истинска обич любовта видях!
© Елеонора Крушева Всички права запазени
Каквото и значение да има коментара!
Много се замислих!
Желая ти свежо вдъхновение!