До болка истинска съм, и затова –
наполовина, не мога да обичам.
Обичам ли, цялата горя,
и пак чиста от пошлостта излизам!
Полуусмивки и полуслова,
не умея да пиша и мълвя,
полу да вярвам и да се надявам –
в полувремето на една игра!
Затова пък цяла се обръщам
и слагам цяла точка – безнадеждно!
Когато тръгвам, няма да се връщам!
Не прощавам ничия лъжа! ...