26.07.2006 г., 12:36 ч.
Затова и станах проститутка
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Питаш ме защо съм аз такава-
казвам ти го тука откровено:
няма за това до век забрава,
ще споделям нещо съкровено.
Втори път…и сякаш го очаквах:
бях сама…в баня… база конна,
често след морето си поплаквах-
наруших си клетвата изконна.
Случката – за мен непоносима-
райбера…той откърти го с крак,
а без дрехи ставах много узявима:
исках да избягам, но не знаех как…
Но защо на мене пак това се случи?
Матката поне сега не ме болеше,
а животът после яко се закучи-
знаеш ли с аборта как ми беше…
Затова и станах проститутка-
не бях момиче нито пък жена,
имах в квартала моя будка-
чукаха и казваха, че съм добра.
Срамувам се, без да съм виновна
за туй, което стана ми съдба,
молбата в мене е основна:
със спомена живея аз сама!
Проститутка бях аз дълго време -
продължавам да играя роли,
защото нося тежко бреме:
за сина душата ми се моли.
© Валери Рибаров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Здравей, Херо!
Не е нужно да ги обичаш. Важното е като автор да заемеш позиция.
Поздрав! -
Нямам и никога не бих потърсила критика от нелоялен и коректен човек,какъвто си ти,Даже не намери смелост да се извиниш,защото много добре знаеш,че съм права.За пореден път се убеждавам,колко грозни и подли могат да бъдат човешките души!
-
Драга, Веселина!
След като нещата се изясниха за какво става въпрос и ти отделихме нужното време и внимание, се обръщам към теб, за да ти кажа следното:
1. В литературата за публикация се водят текстове, които са цитирани или на които критиката е обърнала внимание. При това положение твоята интелуктуална собственост се увеличава, защото ти имаш възможността, даже и без да ме питаш, да посочваш, че по твоя текст е направена такава и такава публикация и да си я закрепиш кам твоя текст.
2. Претенциите, които предявяваш прибързано и необмислено са нищожни и няма да ги коментирам.
3. Опитът за инсценировка, в който теб просто те използват, а и ти групираш яростта на други хора, преследва други цели, а те са всичко онова, което ти пишеш твърде, твърде лекомислено.
Какъв е въпросът? Помогнахме ти тази вечер да се освободиш от негативната си емоция, за да продължиш по-нататък, но вече по друг начин, независимо какво.Т.е. решихме въпроса! -
ИСКАМ ДА ЗНАМ,МОИСЕЙ,ТИ ПИТА ЛИ МЕ,ДА ПРАВИШ ВСИЧКО ТОВА С МОЯ ТЕКСТ?
За какво набеждаване говориш...Там е споменато заглавието, автора.
Ти или не разбираш за какво говоря или се правиш на интересен.Колко пъти да ти повтарям,че това,което си сторил, е грозно,неколегиално и пошло.Не ме интересуват трудовете ти.Интересува ме,защо не си питал,да интерпретираш чужд текст. -
Здравей Валери...
Поздравления за този текст,който разкрива един проблем предимно на младежта.Настръхнах при прочита му,защото такава е реалността.Грозна и безнаказана,която довежда много момичета предимно до проституцията.Да не говорим за психическата и душевна травма,която остава през целия им живот.
А...Валери!Винаги се радвам когато срещна злобни и завистливи коментари под текстовете ти.Има защо.Не могат да ти простят за перфектните стихове.
Поздрав! -
Роси! Тук аз ще отговоря, за да успокоя разгневената ни читателка. Ще кажа следното:
1. В изблик на гняв се поставя въпрос, който не касае публикувания текст, но обвинението беше направено по негов адрес първоначално и затова е налице набеждаване, което следва да се оттегли.
2. Допълнително изказаните претенции са също набеждаване, което се стимулира от неразбиране на въпроса. В статията е казано ясно.
3. Когато възникват недоразумения, независимо по какъв повод, те се изясняват чрез аргументи и факти. В случая, аз съм създал нова творба, която е израз на уважение към посочения текст, макар и под формата на литературна критика, за която имам нужната квалификация и опит.
4.В подготвяната от мен книга, в обем от 1 000 страници, съм посочил голяма част от интерпретациите - около 50, може би. Тя може да се използва за защита на накърнени авторски права и всичко друго, което хрумне на агитката.
С уважение:
Д.ф.н. Валери Рибаров -
Правете си колкото си искате,интерпретации,Роси.Така сте го решили.Но е редно да се пита.Всеки има право да си защитава собствената интелектуална собственост.И мисля,че дори и под вдъхновение,не можеш да навлизаш в чужда територия,без да уведомиш автора какво си решил.Все едно да вляза у вас без да почукам.
-
Веси,това аз го правя много често.Грабне ли ме някой текст просто не мога да се удържа и взимам думата.Много автори са ме срещали под своите произведения и никой до сега не ме е обвинил в плагиатство.Ще бъде чест за мен някой да направи същото,което ще значи,че текста ми го е вдъхновил.А на това което ми показваш,ще отговоря с думите на Мойсей казани в статията му на която тук показваш страницата:"Ужасно е да видиш интерпретация на творбата си,която е по-добра от собственото ти творение"
-
Зад внушението на умиление, текстът на Веселина е непоследователен и логически неправомерен, а неговата ограниченост подлага на съмнение авторската позиция за правене на актуална поезия. Всичко това може да се обосновава обстойно, но то се доказва, когато сам създадеш текст, който да преодолява посочените слабости. Това, разбира се е друга творба, която носи в себе си критическото послание. Това се постига по пътя на интерпретацията, която е авторски, творчески процес. Това аз правя чрез следния текст:
Защо едва сега си толкоз нежен,
когато сянката застана между нас,
защо допусна тоз порой метежен
да срине изградения с годините захлас?
И как кажи, ще бъде стара,
избухналата между нас любов -
дори и твоята захвърлена китара
говори с език, оставащ вечно нов?
Не ме докосвай с парещи ръце,
когато всичко в мене плаче,
а каменното ми лице
прикрива само болката, обаче!
Опитваш се в стихове да ми говориш,
защото носиш още спомен,
чрез който искаш да отвориш
нова радост, но правиш само помен!?
Ей,затова става въпрос,Роси.Никой и никога не му е давал право да го прави.Ако иска да си пише статиите трябва да попита дали съм съгласна да ми интерпретира стихото по-долу.Това е некоректно и пошло.Какбихте реагирали,ако аз го сторя???Само питам???
.....................................
Постой при мен,
аз искам да те гледам.
В сянката на старата любов
при мен заспиваш,
но си далечна и
толкова сама.
Постой да те докосна.
С ръцете си,
ще ти извая тяло и душа.
Ще надника и в сърцето ти -
има ли все още топлинка.
Постой да те помилвам
с очите си...
В тях извира песенна роса,
ще те поръся против уроки,
преди да е изгрял деня.
Постой да те целуна.
Със устни мога да те съживя.
Та ние се обичахме...
С ръце,
със тяло
и с душа. -
Коле, ти навърши ли ги бе, градски?! За мен тази действителност не е подходяща и я критикувам...Да нямаш претенции да си по-млад от мен?!
-
Здравей, Анета!
Според мен, тази проблематика трябва да се поднася по такъв драстичен начин, по какъвто тя реално витае в душите на жертвите на насилието. В този смисъл, текстът е твърде, твърде мек...
Благодаря ти за коментара!
Поздрав! -
Скъпа Лъки, мила жено,
Ура! Семейството ни се запазва. Специалните служби установиха, че по този текст Веси е изпаднала в набеждаване и не може да представи никакви доказателства. Още повече, този текст е написан по начин, който аз бих могъл да обявя само пред съда. Предлагам ти на Весето да му простим набеждаването. Нека бъдем милостиви, моля те. Все пак, тя ти е приятелка!?
Твой Мо! -
Избрал си много наболяла тема
И стиха ти с реализъм е богат
Не че може да се реши проблева
но за него нека знае този свят
Често ние хората мислим че това /както и много други неща/не може да се случи с нас или около нас и извръщаме глави ,но истината е че всичко това се случва и е реалност .
П.П. Извини ме , но трябва ли да е толкова образно на места ?
Добре че има червена точка -
Веси,аз също те уважавам,както и всеки друг в този сайт.Затова за да стане ясно, публикувай, моля те тук твоя текст от който Мо е взаимствал!
-
Към Веси: Тук се наслушах на оплаквания, на разплакване и вайкане пред админите, на всякакви недоволства - оня ме ограби, тоя плагиатства, като деца, оплакващи се на госпожата - мине не мине време и някой изреве като ужилен. Аз съм на принципа каквото създавам и публикувам, то вече е на другите /ако го искат/, не смятам, че е нужно света да се върти около мен, искам аз да съм в движение, опитвам се да се уча.
Но нали е добре някой да ме провокира, мотивира, ако щете да ми пише че подскачачам като ощипана - ми по-често да ме щипят, !дано!, да се освестявам, за да давам най-доброто от себе си, доколкото мога.
Естествено е, има и хора, които зорко следят "своята" собственост, обаче аз ще си прескоча сянката
"ще забраня" и на учениците да правят рецитали със стиховете ми
И кой български съд ще приеме копираните материали за доказателство, видеоматериали също /пък и конфискувайте компютъра на Моисей с прокурорска заповед/ някъде по на Запад може. Дайте по-конструктивно, а! Ето сега се замислих за Силвето! -
Лъки, на твое място бих поканил Веселина да публикува тук онзи текст, който е взаимстван, както тя твърди. Набеждаването е акт, който се пресладва от закона. Тук тя прави това.
-
Роси,уважавам те,достатъчно много,но сарказмът ти в момента е не уместен
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=18424 -
Абе, Мо, ама ти си преписал това стихо от Веселина?! Ако се докаже това, ще се разведа с теб...Като Цар на боговете не ми създаваше такива ядове.
-
Радва се,човекът,че не сте го оплюли.Те това му е -да хвалиш този,който унижава другите и ги прави некадърници с плагистството си.До мойте стихове допря творецът...
-
Привет Мери!
Благодаря ти за поздравите.
Добронамереността е основа, на която може и е нужно да се развива и сериозната критика!
Успех! -
Здравей Теодора,
Уважавам добронамереността ти.В случая ти отсрамваш общността, което ти прави чест.
Поздрав! -
Много въпроси поставя! Харесва ми, защото е част от живота, хубав или лош, но няма да си заравям главата в пясъка. Споделям казаното от Христо и Теодора, или дързост, или красота в крайна сметка, криле си имаш, за което - поздрав!
-
Харесва ми как си го написал.Доста дръзко!
-
Здравей, Романтик! Добре дошъл! Отдавна не сме се срещали...
В сайтовете на Интернет познавам момичета и жени, чиято съдба е белязана с белега на изнасилването като брънка от нейното злощастно продължение. Но това са достойни хора, които носят съдбата си и жадуват някой автор да покаже на бял свят тази действителност. Но какво да кажем за тази вулгарност, която се разиграва от уж префинените души на хора, които вместо да се нахвърлят на тази действителност, го правят по отношение на творбите, а после сами правят подобни опити...
Поздрав и наминавай, че ти си ведър човек! -
Хубав стих, Валери!!!
Разкрил си много вярно съдбата на една от многото жени, принудени да поемат по този път!!!
Поздрави!!! -
Здравей, Гергана!
Съгласен съм с теб, че чрез тази творба е разкрито многообразието на едно нещо и това е една човешка съдба, при това, изказът се прави на нивото на преживяването. Фактът, че на теб не ти харесва, си остава въпрос, отнасящ се към твоя вкус, но във връзка със съвестта ти.
Като автор ще кажа кратко - творбата е защитима от всяка гледна точка, дори и от злонамерени нападки - имам предвид първосигналната реакция на тримата, поставили подписа си чрез оценките.
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Става нещо наистина интересно - опознаваме се и в цялата блъсканица всеки се представя откровено и с пълна сила.Провеждам открит творчески процес, с което просто ще се свикне...а в него се ражда и новата ни критика. На този етап е такава, каквато се вижда.
Поздрав!