Попитах те. И докога?! А ти, в краткия миг на мълчание нали все с мене вървиш? И в светлата вечер на тихото скитане... Началото. Беше спонтанно взето решение. Не сбърках, нали? Все в очите ти намирам свойте въпроси. Мълчалив си. И тъжен дори. А аз не такъв те желая. И не ... Каза, обърнала съм ти гръб... Не исках да ме гледаш как плача. Само. Сълзите издават моята слабост. В безсилие да ти попреча сега да си тръгнеш... Случайно. Недей... Не искам... Затова ще си трая.
Ами Тома май си прав... не можем да сме като вас и постоянно да си траем. Аз лично колкото и да си казвам ще си трая,не успявам и като се замисля,само стихотворението на Нели е някакъв вид нетраене...
Не знам защо трябва да си трае човек... Финала няма да промени миналото, поне не с чак толкова много. Аз поне не трая, хич ме няма в траенетоХареса ми стиха ти.
"Каза,
обърнала съм ти гръб...
Не исках
да ме гледаш как плача."
Наистина познато...не знам какво да кажа освен,че стиха ти е прекрасен, но понякога да си траеш е много по-тежко от колкото да си кажеш това,което искаш...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.