Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
24.12.2020 г., 12:48 ч.

Затръшнато небе 

  Поезия » Любовна
279 2 5

Ти тръгна си. Затръшнато небе.
Дърво в камината ми жално писна,
да беше сова, жалко, но не бе. –
Та липсата да скърпи живописно.

 

И плисва път. Рисува зли искри,
внезапна болка с огън, по тавана.
Изплашен стих при паяка се скри -
на мрежата увисна... И остана.

 

Остана, като спомен, за море,
превърнато в безкрайна солна мина.
В която окована ще умре,
поредната безсмислена година.

 

В око на котка сън се отрази
и някаква заблуда –на кълбета.  
Ти тръгна си, дъхът ми се смрази...
Сред мъртвите недели и врабчета.

 

Навън студът си заговори сам.
Канелената кифличка нагарча.
Набързо чудесата ще продам,
за глупости парите ще похарча.

 

Надежда, че ще видя пак в нощта,
Луната сън от люляк да заприда.
Сама съм, но над дребните неща,
а в истинските... Няма да си идеш.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??