Тъпа болка безутешна
гложди нашите души,
участ тежка, безнадеждна
мъчи, трови ни, гнети.
Че на място е последно
днеска нашата страна,
че топи се и изчезва
веч народът от това.
Днес остават равнодушни
безхаберни господа,
де не виждат по-далече,
по-далече от носа.
Те пропъдиха в чужбина
безпардонно младостта,
та бездомна, без родина
да се скита по света.
За родината ни мила
страшно много ни тежи –
изтъргувана е била
за власт, злато и пари.
Че забравени са днеска
вече слава, съвест – чест
и достойнството човешко
е удавено в безчест...
И обран е веч каймака
на нещастната страна,
на Кайманите във банка
внесен е там той сега.
Че потънало в дрямка
всичко свястно и дори
пак родината под сянка
сънно дреме, тежко спи…
Хей затуй ни нас боли!!!
07.04.2011 г
© Христо Оджаков Всички права запазени