Не ме завръщай, след като ме гониш.
Не съм вълна̀ за твоя бряг.
Да бях ти Бог - да ме помолиш,
аз щях да ти простя за всеки грях...
Но аз човек съм. Плътнокръвен.
На всичкото отгоре - мъж.
Роден с порок, след пъпната си връв,
да има облачна душа за дъжд.
Недей очаква да съм онзи същия,
със търсещи ръце и взор.
Ти, толкова не ме прегръщаше,
че аз от мъка построих затвор.
Сега съм между четири стени.
Живот досущ, като в килия.
Присъдата си всъщност Ти.
Под кръста други ще ме скрият...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Всички права запазени