10.10.2006 г., 0:45 ч.

Затворен 

  Поезия
783 0 3

Живея в машина

наречена “Тяло”,

но тя е тясна за мойта душа.

 

Опитах да бягам –

усилие цяло,

стинала ме здраво в своите пипала.

 

Блъскам се вътре,

викам и ритам –

отвсякъде бетонни стени.

 

Скачам подскачам

и себе си питам:

поне мъничко не я ли боли?

 

Няма и нищо.

След този терор

над тази машина в очите ми трън.

 

Уморен и да дишам

в този затвор,

осъден, умиращ  “ИСКАМ НАВЪН”.

© Жоро Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??