Живот ли е това?
Живот ли е се питам?
До стената прикован,
между четири стени се скитам.
Загyбих аз живота,
загубих свободата.
Стоя безмълвен и сиротен,
потънал във тъгата.
Защо ли беше нужно
да постъпвам аз така?
Сърцето ми бе родом южно,
а на север отлетя.
Живот отнех, а аз живея,
изпълнен с отвръщение и страх.
Не спирам да копнея
за мойта гибел, моя крах.
Глава повдигам, но сломен съм,
сърцето ми е мъртво от отдавна.
На собствените действия във плен съм.
Живот отнет - не е победа славна.
Живея, а не искам!
Ръката ми човек уби
и ето, зъби стискам,
съвестта ще ме погуби.
Хора, помислете,
преди да правите така.
Назад се обърнете,
за всички е света.
© Гергана Златева Всички права запазени