Затъжи игликата в букака
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Затъжи игликата в букака -
че детенцето си няма кака!
Затъжи и минзухарко-братко -
че момченцето си няма батко!
Че си нямат братче, ни сестриче,
да ги радва и да ги обича,
заедно да лягат и да стават,
да играят и се забавляват!
Днес, с момиче или със момченце,
всички са със по едно детенце.
И гората бързо оредява,
а държавата ни - се стопява!
Наште мили дядовци и баби!
Те от нас не бяха по-богати,
ала бяха много по-сърцати!
Хранеха се с ръж и със пшеница,
но отглеждаха по две дечица!
И тогава, в къщите на всички,
имало и радост, и игрички!
Да го има или да го нема
второто дете, то е дилема
докато не се е появило:
след това на всички става мило!
И на всички вкъщи става ясно,
че от него
няма нищо по-прекрасно!
Затова, дечица, запомнете
и на татковците си кажете:
всеки татко, още щом се върне,
майката веднага да прегърне
и, без с нищо друго да се бави,
братче ли или сестриче да направи!
© Ангел Чортов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Тук обаче от червената точка няма нужда. -
Благодаря ви за отзивите, Жулли, Валка, Весе и Жарава!
Това стихотворение е несъвършено - и по обем, и по думички. Не вървят в стихотворение за деца думички като "дилема". Пуснах го само защото то не е за деца, а за родители.
А няма ли в него нещо вулгарно, както ще се стори на мнозина заради последния му куплет? Според мене няма. Дечицата до 6 годинки само са чули, че децата ги правят татковците, но за друго си нямат представа. Затова в думите им не трябва да виждаме нищо вулгарно.
Моят син, когато беше на 4 годинки, една сутрин като тръгвах на работа неочаквано каза: “Татко, и довечера като се върнеш, нищо друго няма да правиш, освен едно братче! Чуваш ли!” Вероятно защото някоя жена от авиоградчето му е казала: “Искаш ли братче? Ами кажи на татко ти, като се върне от работа, да ти направи едно братче!”
А няколко месеца по-късно бяхме в отпуска. На стълбището на къщата ни в Малко Търново непрекъснато имаше “хорътà” – жените от махалата идваха, седяха на стълбището и на пейката, плетяха и си “хоратоваха”.
- Къде се каниш да ходиш? – запита майка ми, като ме видя по анцуг и да си обувам гуменките.
- Ще отида да поскитам в гората. Не зная само дали да взема и Ники или не!
- Вземи ме, искам да дойда с тебе! – каза Ники.
- Не го вземай, що да се мори и детето. Остави го тука, да си поспи! – каза майка ми, а и другите жени я подкрепиха.
- Казвате да не го взема, но ще го взема, защото то е мое момченце! - казах аз.
- Да! - каза Ники! - Казвате вие да не отивам, ама аз ще слушам татко, защото мене той ме е направил!
Всички първо онемяха, после се разсмяха, а аз щях да потъна от срам.
- Ами как те е направил бе? – запита го вуйна ми.
- Ами ето така: направ, направ… - и Ники показа с пръсти все едно че моделира нещо от пластелин.
А защо съм написал “майката веднага да прегърне”? Защото децата знаят, че децата се раждат или щъркелите ги носят само в онези семейства, в които майката и бащата много се обичат!
И червената точка тука съвсем не се налага от съдържанието на стихотворението. Тук тя е една шега – че може да има стихотворение за деца, което да е забранено за деца!
-
Ех, Ангар, хубав съвет даваш, защото децата са нашето богатство. Да ще повече хора да те чуят! Честита ти Нова Година! Здраве, радост и късмет ти желая! Поздрав!
-
Как дичица да правят горките,
като не стигат парите?
Прекрасно е Ангар!!!Поздрави! -
Страхотно е! Аплодисменти!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
