16.06.2011 г., 19:13 ч.

Заваля... 

  Поезия
708 0 12

 

Заваля...

 

 

Заваля...

Моят дъжд заваля.

По перваза почуква

и докосва съня ми в майското утро...

 

Как обичам дъжда...!

Той ме скрива под пръстите,

със които почуква.

Той измива ми мислите

и с краката ми хуква.

Цопа с мойте сандали из локвите

и събужда заспалите, и ги кани да цопат...

 

Мое малко хлапе, ти обичаш дъжда.

Той за теб е море, а за мене - ръка.

... И след време,

когато

аз остана в снега,

ти ще бъдеш богат и със тази "ръка".

Ще се сещаш навярно как във локвите тичаме

и ще учиш сина си да расте и обича.

 

 

 

© Надежда Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??