Любов!
Заведи ме там
където Зимата е само ден!
И няма я
студенината в устните
които с целувка нашепват "иди си"!
В очите
на птица прелитаща
видях залеза на нежността в душата ти...
Море!
Нека вълните ти
измият сълзите от тази раздяла...
Щастливи
нека останат завинаги
Приятелите, които до последно умираха с мен.
Косите ти -
любимият шал
с който се топлех в самотните нощи
ще ги сменя
с корени влажни
и ще ме завие грижливо прохладната пръст...
Посята така
дано поникне в твоята памет
онази малка безценна частица Любов
която
горещо копнеех в душата си
единствено само на теб да даря!
Когато
погали те топлото Слънце
и ти стане приятно - усмихни се, Любима!
От небето
ще видя твоето щастие...
Тогава ще се почувствам отново щастлив!
© Ангел Милев Всички права запазени