Заведи ме в Слънчевата къща
Слънчев лъч, палаво-зимен,
докосваш ме с пръстите нежно.
Гониш деня ми сиво задимен
и вече не ми е толкова снежно.
Не ме докосвай само с надежда.
Ела, заведи ме в Слънчевата си къща!
Стъкми ми постеля от чисти облаци сини,
вратата от вятъра залости, да не ме връща.
Снежинките бели с любов ги стопи,
да грейнат в обич светена вода,
а с капчиците от тях ме изкъпи. ...