anubhis (Ивелина Димитрова)
59 572
20.09.2007 г., 8:14 ч.

Завещанието на сърцето 

  Поезия
835 0 8
Спасявайки ме след поредната раздяла,
сърцето ми виновно пак мълчи.
Предаде ме на болката ми бяла
и ме остави цялата в сълзи.
Аз казах му, че вече няма нужда
ще търся само в себе си вина.
Ще бъда горда, истинска и чужда,
тъй, както подобава на жена.
А то мълчи и тихо бие -
прощава ми, навярно, за това,
че го оставих сам-само да гние
във мрачните окови на една лъжа.

Сърцето като истинки мъдрец
остави завещанието свое:
в живота трябва да си истински боец
и с любовта да се каляваш по неволя!

© Ивелина Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??