Завинаги аз ще те обичам,
ти лъчи си в нощта тъмна!
В друга няма да се вричам,
в мрака ти дойде и съмна!
Сълзите капят в душата,
усещам гнет мъчителен,
изчезна, уви, светлината,
изчезна лъч утешителен!
Върни се да бъде ден,
сърцето ми е заледено,
разумът е обнадежден,
че то ще е успокоено! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация