Коя съм аз и кой си ти в тези студени, тъжни есенни дни?
Къде изгубихме очертанията на нашите звезди?
Къде замръзнаха вечните сълзи?
Къде луната покри прашните следи?
Наранена и до болка обезверена.
Апатичен и до болка ироничен.
Хем искаш да си с мен,
хем не искаш да си част от моя ден.
Ето ни вече почти накрая...
Изтриваме бавно последните песъчинки един от друг...
Солените дни останаха далеч оттук.
Лятото помахва ни с ръка, ...