Завинаги сам

 Забрави, че някога твоя съм била,
 забрави как ме докосваше,
 забрави как ме целуваше,
 запомни, мога без теб.

 Знай, че животът продължава
 и без мене пак ще си жив,
 любовта всеки заразява,
 но не винаги животът с нас е справедлив.

 Хайде, моля те, върви напред
 и никога не се обръщай,
 животът не е роман, не е сонет,
 върви, при мене се не връщай.

 Завинаги в сърцето ще останеш,
 малко място скътах аз за нас
 и опитай себе си да опознаеш,
 да чуеш вътрешния глас.

 Малкото прозорче в стаята си отвори
 и виж как слънцето през облаче наднича,
 виж как с обич то гори,
 как всички то обича.  

 Исках така и ти да си нежен,
 да ме галиш мило с ръце,
 но никога това не се получи,
 ледено ще си остане твоето сърце.

 Признай пред съдбата,
 признаи пред Света,
 че винаги студена
 била е твоята душа.

 Кажи им открито как ме плени,
 как ме накара аз да те желая,
 как после мене силно нарани
 и от болка престанах да мечтая.

 Нека всеки теб да намрази,
 нека никой теб не съжалява,
 нека мъката с ярост те погази,
 некa животът покой да не ти дава.

 Завинаги сам остани,
 завинаги сред печал и тъмнината,
 нокти в дланите забий,
 прегърни отново самотата.

 18.03.2006