ЗАВИНАГИ В МЕН
Отдавна напуснах селцето си мило,
тогава бях млад и до корен зелен.
На него се сърдех, че беше ме скрило,
че здраво държеше живота ми в плен.
Безкрайните ниви и потния ден,
лозèто на хълма деца народило.
Мотика и рало не бяха за мен
и чувствах се чужд сред чуждо котило.
Заминах далече от свят запленен,
градът ме примами с друго кърмило.
Облякох сако като стар джентълмен, ...