27.08.2006 г., 23:37 ч.

Зависима 

  Поезия
675 0 1

На ръба аз стоя сама
и те търся в гъстата мъгла
Ти си ми спасението от света
и протягаш пак кам мен ръка!


Бавно вдишвам те и пак
звездите скриват се от мрак
И чувам гласовете зли,
а душата ми кърви,кърви...


Виждам болка и омраза
и от мрака искам да изляза,
но белязана съм с твойто име
и през сълзи викам "спаси ме"

© Истинска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??