Завидя ми дори и за раните,
за онези - що ме калиха.
Няма ги.
Цигара от пепел и лава си свиха -
силна, отровна, напомняща дните.
Не си май щастлива?
Завистта е коприва
и пак ще те пари.
Утре отново на линия
ще палиш пожари.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
Блазе му, който не завижда!