streptococcus (Таня Гулериа)
262 269
27.07.2019 г., 0:46 ч.

Завист 

  Поезия
1036 0 3

Едно дете вървеше към школото,
без никакво желание и плам
сякаш бе на пътя за Голгота
с товар от престъпления и срам.

 

Макар да го изпрати със целувки
и със закуска в ранните зори
за нови дрехи, чанта и обувки
на майка му не стигнаха пари.

 

Със завист то загледа се в едно
момче със дрехи и обувки модни.
Душата му изпълни се със зло
и изкуши се даже да открадне.

 

Но истината грозна лъсна гола
щом богаташа със безгрижен вид
прислугата пренесе го на стола,
че той отдавна беше инвалид.
 

© Таня Гулериа Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака »

11 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??