Едно дете вървеше към школото,
без никакво желание и плам
сякаш бе на пътя за Голгота
с товар от престъпления и срам.
Макар да го изпрати със целувки
и със закуска в ранните зори
за нови дрехи, чанта и обувки
на майка му не стигнаха пари.
Със завист то загледа се в едно
момче със дрехи и обувки модни.
Душата му изпълни се със зло
и изкуши се даже да открадне.
Но истината грозна лъсна гола
щом богаташа със безгрижен вид
прислугата пренесе го на стола,
че той отдавна беше инвалид.
© Таня Гулериа Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака »