Завистта не може да мълчи,
тихо се прокрадва по стените.
Сгърчените ѝ и зли очи
чакат жадно да заспят звездите.
Никога не може да прости
на съдбата, че е непреклонна
и на трона ще се възкачи
без доспехи - само за корона.
Завистта разкъсана кърви
и не спира даже за минута,
Време няма кротко да върви
и да седне на цветята в скута. ...