23.03.2021 г., 0:55 ч.  

Завивам се с думи 

  Поезия
380 1 4

Откакто те нямам, завивам се с думи,

заравям се в шума и свити стъбла.

Откакто изгубих неспирните глуми,

притихнала роня сълзички тъга.

 

Опасно привиквам да галя водата,

с мечтателен поглед  да ѝ се врека,

Отдадено трупам снежинки в косата,

разнежено взирам се в безкрайността.

 

Затварям посоки назад и обратно,

посрещам слани и трептя в мараня.

Закуква ме в скрито усое стократно

невярното пиле глава да склоня.

 

По-топла от губер ухае земята,

загръща страха ми, прибран в угарта.

Разрохквам с охота наново браздата,

да няма и помен от черна следа.

 

 

 

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??