Завряният зет
Завряният зет
Заврян зет е такова същество, непознато
във други държави. Вирее само у нас.
Подвластен на много правила всепризнати –
достоен за Гинес го правят от раз!...
Той трябва:
Да пази от течение на фикус листата
като спи до прозореца и за̀вет му прави!
Ръка да целува на "татко и мама", а рода̀та –
да хвали, че него за зет са избрали...
Да не им възразява ни гласно,дори не на ум!
Да купува на всички подарък редовно!
Да живее и диша, но без никакъв шум!...
Чужда жени ни на снимка да гледа безвиновно!
На тъща да дава заплатата с фиша
най-много два ча̀са, откак я получил!...
Отчет ежедневен да дава! Но не да въздиша,
че нямал е право на разход !... Защото улучил
шестица, като избрал най-красивата булка!
Да пуши, но навън, на балкона, на двора...
Да пере на ръка – не с пералня – модна дрънкулка,
че токът е грижа, и скъп е, за Бога!!
Тоалетната сутрин да ползва последен....
Да яде на трапезата – колко му сипят...
И хич да не мисли, че е член второразреден,
но хич да не чака и с "мерси" да го обсипят!
Гости да кани – не му се разрешава!
Като ходи във кръчма, да не черпи други...
А след юбилея петдесети му се дава
да живее на тавана, във мазето – за "заслуги"...
И ,когато някога и нейде търсят зет
се внимава с горните черти. Уж обещават
много да го глезят – да го хранят само с мед,
а, че ще е роб в дома им – не признават!!...
Отваряйте очи, ергени – за зет – кандидати,
че, незнаещи, отидете ли в чужди дом –
На кон със темпото ще някъде ви пратят
за да работите до преумора като вол....
Събутите обувки все навън ще гледат...
Като риба ще мълчите за награда,
но не обвинявайте съдбата своя, клета –
тя също, но безшумно, от ума ви страда...
20.12.2017
© Ирина Филипова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Малко отживяла категория,но зарад хумора,става...Виж,старият ерген и старата мома си ги има и сега.Благодаря,че прочете,Петър!
-
Какво съпричастие към съдбата на бедния зет...
Като се започне от дефиницията в началото та чак до безшумното страдание на съдбата в края...
Но права си - всеки си пати от ума
Поздрави! -
За всичките ти отзиви накуп,ти благодаря,Лати!Сега прочети и за телеца....
-
Затова е добре да не живеят под един покрив, защото на "чуждия" винаги ще му тежи. Знам го от опит. Цял живот Чужда!
-
Права си,Лати,това не е типичен пример,просто литературен герой!Но си право за истината-чуждото свое не става,колкото и да се отрича!
-
Хахаха...няма такива зетьове в живота! Тях ги обгрижват като писани яйца! Сакън, да не се обиди! А животът в чужд дом, за когото и да е, не е хубав. Чунким за снахата е рай!!! Тя винаги си остава "чуждата"! (Сигурно има и изключения, ама аз не съм сред тях)
-
Благодаря ,Съни , изчервяваш ме,аз съм като всички вас,само,че когато харесвам нещо-съм щедра,просто му се радвам с много думи,но когато нещо не ми допада.....не мога да бъда фалшива,нито с една дума да отбележа присъствие!Напоследък имам ...сполучливи неща,ако ти се четат,можеш да влезеш в страницата ми...Инъче не пиша през ден,и все се притеснявам как ще се приеме хумора ми,като повече се пише за любов и т.н......
-
Оххххх!!! Ох, горкичкият той!
Това е цял кодекс за поведение, Иржи!
Посмях се от сърце, но сякаш ми стана и мъничко
жал, та нали и него го е майка раждала. Поздравявам
те от сърце, прегръщам те и оставам в очакване на
следващата ти творба. 🌸 -
О,Гошо,добре дошъл на страницата ми!Имам и за старата мома,ако те интересува!
Епа,ти утрепа рибата,Алекс,ха-ха-ха!А на последния израз още се смея,не мога да се успокоя,така ми напомняш.....А пък аз съвсем нямам или поне не показвам его,така,че още не ми горчи...Обаче имам два "дефекта"-радвам се и най-дребните нещица и винаги,ама винаги имам настроение,само в много изключителни случаи го губя....Благодаря ти,че не си ме забравила!/Она па сака съга да ме сгмечи,ама я нещем!!/ -
Хайхаха, пффф, сиромашкия! Да не си заврян зет в днешно време значи))
Браво бе, Иржи! Утрепа коня от гъдел))
Ааа, ти рожден ден имаш! Желая ти здраве и дълголетие, оградена от любими хора! Пиши, радвай се на дребните неща и не позволявай на егото да ти вгорчава съществуването! Яла вам съга да тъ сгмечим малко))) -
Е как така ще го пускат на кръчма завалийката Браво, шапка ти свалям и ръка целувам. Получило се е страхотно, разсмя ме
Ако не е много късно честит рожден ден и от мен! Поднасям ти най-красивата роза! -
Благодаря,Роси малко си го изпросих,но в удоволствието си поякога човек греши...А има и по-добри от тоя стих....
-
Как съм случила! Честит рожден ден, Иржи! Да си здрава, с висок дух и все така хубаво да пишеш!
-
Е-ха,Роси ,откога чакам присъствието ти при мен!....И го направи...навръх рождения ми ден!Обичам да се майтапя и в стиховете ми и навън!Благодаря ти!
-
Хе, хе! Поздравления, Иржи!
-
Покрай празничната еуфория,пропуснах да отговоря на милите ви коментари Веси, Рени и Руми!Благодаря от "името" на моето скромно творчество!Човек се чувства "по-така",когато го забелязват...
-
Можеш го писането, Иржи! Радвам ти се на ентусиазма, винаги пораждаш усмивки!
-
Ето ме и мен отново тук, Иржи. Специално потърсих стихчето, за което ми спомена в един от коментарите и много се радвам, че го открих. Забавно, остроумно, жизнерадостно за читателя (с изключение може би само на завряния зет ), стихчето ме развесели и му се насладих изцяло. Браво, момиче! Весели празници!
-
Жива и здрава Иржи! Честита Коледа и на теб!
-
Като написах едно "благодарско"за всички коментари,мислех,че няма ограничения,да,ама не...Спряха ме до теб,Рени.Тоя кракатакъл е от моя северозападен език,за който трябва диплома.Превела съм го-нещо много грозно.Думата е нещо като мерудиите на манджата-да придаде аромат.Силве,можеш да я "прибереш"Благодаря ви и на двете за хубавия коментар...
-
Пак ме усмихна, Иржи! Как ти хрумват, направо ми скри шапката, с този стих. Мярнах една думичка в коментарите, не мога да я възпроизведа, изтрепа рибата с нея! Всяка странична и груба намеса в отношенията между двама млади, може да се окаже невидимо бръснарско ножче между отношенията им, но при мъжете чувството за лична територия е по-засилено и явно затова старите хора не казват завряна снаха, а само заврян зет. Пък снахата да не повдига много нос, че нали е от женски пол, налага се да търпи и мълчи. Поздравления за стиха!
-
Радвам се на всички,които се забавляваха с "моя заврян зет" и то във време,когато всеки пише на актуални теми-празниците,но така,за разнообразие го пуснах...
Елица,аз мога да се радвам и възпявам и най-дребните трохички и нещица,а преди два дни дори не можах да отключа апартамента ,а бях напазарувала и стоях два часа на стълбището с един ключар,но....не умрях от ужас,дори се майтапех,че ако не успее,ще ида да спя у тях.....Марги,аз съм живяла 20 години при бивши роднини,но и двете страни проявявахме търпение и съзнание...Хари,на никого не би било лесно,ако не положи малко усилие и възпитание...Благодаря,Ангеле за севте посещението,понякога е забавно,казват при мен...Нинче,приятно ми е,че се забавляваш,Много си права,Люси и за течението и за учителите и за съвременните зетьове!Всичко си е наш синдром...Вили,Пепи,сигурно има,някъде на затънтено...Тая информация я имам във вестник,че тия зетьове имали даже пазар ли,столица ли-Етрополе.. -
Ще ме умориш от смях, Иржи с оригиналното си "кракатакъл/грозилище/"...А стихотворението ти и си е вярно и не е...ма "лакардиите за заврян зет" са си такива и ти си ги поднесла по толкова забавен начин! Поздравление, Иржи!
-
Ооо, горкия , жив да го ожалиш! Дали има още такива?...Не мисля. Браво, Иржи!
-
Бре, таз Иринка. Добре си го нагласила милото зетче. 😂😂😂.
Поздрави. -
"Да пази фикуса от течение"😁😁 Само българи и сърби все ни е страх от течение. В други страни няма такова понятие, пък не са измрели от простуда. Весел стих, Иржи!!. Съвременният заврян зет вероятно вече тероризира тъщата, а не обратното.Както учениците не уважават учителите и ги тормозят . Ролите са разменени май...
-
Ха-ха...разсмя ме Иржи....май,май така си е....?! Поздрав за добре поднесеното стихо!
-
Да се надяваме и молим че на коледа и за него подарък ще има!Поздрави!!!☺
-
Поздравление,Ирина!Изградила си автентичен образ на зетят на къща!Какво ли е в душата наистина на този човек!?
-
Ох, Иржи! Наврян зет, снаха.... Все тая! Влезеш ли в чужд дом, трудно ставаш свой! Но ти си успяла и това да го представиш с хумора, присъщ само на теб! Браво, мила!
-
Харесва ми, че разработваш мотиви от реалния живот, Иржи.
И с жизнерадостен поглед към всичко. Защото тъжен човек не може да прави хумор...
Весели празници! -
Прав си ,Младене,обидно е дори за мъж в такова положение,явно е някой пра-пра....А пък съвременен,едва ли...Но навремето ,аз имах съученик,красавецът на града,който се "продаде"на един кракатакъл/грозилище/,но богата и в София и на първата съученическа среща всеки се хвали какво е постигнал,какъв е станал,а той все се оплакваше от жена си....осъзнат след години!Та това не е типичен герой на нашето време,а вече археологическа находка.
-
За окайване са такива зетьове. Тъщите им се задоволяват, в обобщен сексуален смисъл, издевателствайки над тях!
-
Права си ,Лати,но ако се намеси съдбата....ако той е принуден по някакви причини...И както казах по-долу,малко е старомоден тоя модел,но е съществувал все пак...
-
Всеки сам си избира как да живее, Иржи!
-
О,Меги,и ти не спиш...благодаря за присъствието ти на страницата ми.!Малко старомодно е това мнение за зетьовете,сегашните младежи са "друга марка",но може би още го има и моя "екземпляр"...
-
Ех, Иржи, жал ми стана за българските зетьове! Поздравявам те отново за веселия и колоритен стих!
-
Че какво му е
зет като зет
има си тъща
поддържаща ред
пред хора го хвалят
"зет като мед"
юздите му дърпат
щом гледа навред
на здраве
за завряния зет.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
