ЗАВРЪЩАНЕ

Пътуване - банален израз на живот изгубен

в безкрайно търсене на нещо ново и различно.

Далеч в пространството - и днес - един безумен,

самотен странник с кораба си времето разсича.

Изтриват се от паметта му дати, срещи само -

квадранта означен на картата със кръг остава.

И този невъздържан, див копнеж, крещящ безсрамно -

лъжата, за която като звезден лъч минаваш.

С надеждата да стигнат дните ти. Дали ще стигнат? -

нещастнико, пътувал хиляди години вече.

От мрака на вселената смълчана нежно блика -

студената, искряща белота на пътя млечен.

И там сега, на дъното на океана звезден,

една напусната планета в самотата дреме.

Дали ще я съзреш като сапфир пред теб да блесне,

стаена в изкривеното от бягането време.

Най-труден е последният оставащ парсек -

до срещата разтърсваща със пистата бетонна.

Ще падаш уморен, но жив и горд в ръцете страстни

на здравата опора с чувство  на заклет бездомник.

Завръщане - най-трудното пътуване към всичко

с един замах превърнато в изтрит, болезнен спомен.

Как може зрителят сега - на драмата си лична -

да бъде и актьорът сам, изкуствено-спокоен?!