Колко дълго насам се стремих,
към дома - мое първо пристанище,
колко скърби и радости скрих
във душата си - шарено халище!
Но ме среща не звън на камбани,
резонира във мен тишината
и махало от спомени странни
връща дни със забравени дати.
Днес съм пак у дома. Но защо
не трепти в мене струната скрита,
не крещя от възторг? И защо
мисълта ми далече отлита? ...