paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
17.09.2013 г., 23:19 ч.

Завръщане 

  Поезия
826 2 15

Аз дълго търсих пътя към дома,

за да притихна в сянката на дните.

Под клоните на вишната. Сама.

Под призрачния шепот на звездите.

 

Аз дълго търсих пътя към дома,

с душа, зазидана в стени бетонни.

И есенната, селска тишина

дочувах само в сънища бездомни...

 

Аз дълго търсих пътя към дома

и плачеше у мен сърце на птица!

С парченца от небе, в гнездо от кал

го утешавах. Хранех го с трошици.

 

Но ме дочака този двор смълчан

и праг, пред който ниско коленича.

Прекръствам се и влизам... като в храм!

И вече зная - Господ ме обича.

 

 

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това е за мен истинската поезия - думи простички, но наситени с толкова много емоция и галещи сърцето!
  • Трогателна изповед, която прераства в прозрение!
  • Благодаря на всички за топлите отзиви! Щастлива съм,че моите думички докосват поетичните ви души.АРГОНИК,най-много ме зарадва твоята увереност,че Господ си знае работата,защото това е наистина така!Топъл поздрав от мен!
  • Хубаво завръщане! Много ме развълнува и ми напомни, че скоро не съм била в храма...Благодаря!
  • Хареса ми! Поздрав!
  • Тази доза категорична поезия, заслужава повече читатели...
    но... Господ, казват, си знаел работата...
  • Много е хубаво!
  • за да притихна в сянката на дните.
    Под клоните на вишната. Сама.
    Желая ти сбъдване!
  • Прекрасно завръщане!
    Поздрав!
  • Надеждата тук е оцеляла
    Много хубаво!
  • Тъжни думи...но хубав стих! оценявам
  • И аз вече знам: Господ те обича!
    Поздрави, Палома!Хубав ден!
  • И думичките те обичат, не само Господ!
  • Мен Господ явно ме обича повече, защото, когато "обуя кънките" много бързо стигам у дома!
  • Винаги струи такава болка от стиховете ти!Въпреки това са красиви,красиви...
Предложения
: ??:??