ЗАВРЪЩАНЕ

Добър ден!

Не ме очаквахте, разбира се, но – добър ден!

Аз съм оня - дето го ядоха вълците.

Е! Ето ме! Връщам се, само моля - не хълцайте!

Вземам каквото ми трябва и... продължавам напред.

О, да...

Липсвах ви, вярвам... дори сте ме търсили.

Благославяли сте (и на това вярвам) - моята доброта.

Ех, мои, незапомнящо-незаменими... отново ме лъжете.

Хм, приятели - близки... до външния праг.

За живота ми в тъмното не смеете да попитате,

а и аз - едва ли ще ви разкажа как оцелях.

Как търсих по чукарите пещера, за да мога да скрия

няколко от оцелелите си мечти - знамена.

Повярвайте!

Не е страшно в гората на делника - далече от хората.

Бъдете сигурни, по-опасно е тука - сред вас.

Извинете ме!

Миг повече да си кривя душата - не мога...

Ще си спомням, разбира се , дори за вас ще рева със глас.

Защото –

аз съм оня - дето го пратихте за храна на вълците.

Дето го бяхте отписали - помните ли? – Преди век.

Спокойно, спокойно -

не искам нищо от Вас...

От вас нищо не искам.

Просто събирам останките от душата си -

парче по парче.

Красимир ЧЕРНЕВ