Заминал беше в свят греховен,
където имаше пари и хубави жени!
Навярно си изстрадал много.
Загубил си половината мечти.
Светът голям и непонятен
отнема, дава и разменя.
Успех е той невероятен
за сам човек и без приятел!
Избрал съдбата си греховна
надмина всички висини...
Мечтаеше за други хора,
но не така светът се промени.
Нали ми беше обещал,
че много скоро ще се върнеш.
Всеки ден те чаках на площада.
А младостта отмина без пощада.
Разпозна ме из тълпата бърза.
Провикна се, гласът ти ме запря.
Потърсих те, не те познах.
Припомних песента, в която ме възпя.
Останах вцепенена, ей така.
Почаках и дъждът да отшуми.
Надеждата ме върна на площада,
където ме остави отпреди!
Не те познах сред тази тълпа различна.
Заглеждах се, но тебе не видях.
Звучеше песента лирична
И по средата изведнъж се спрях.
Протегнал ръка, да ме галиш.
През тази огромна стена.
Видя косите ми бели
и болка възпря ти гласа.
Пространства изминал за мене
и песни ми пееш сега.
Протягаш ръка да ме галиш
и виждаш усмивка една!
© Мария Николова Всички права запазени