Изминаха години. И сега
съм тук, пред своя дом. И се страхувам!
Пред портата позната сам стоя.
Дали е истина, или сънувам?
Чакам да дочуя глас познат,
мама да излезе пред вратата,
да ѝ кажа, че на този свят
тя е най-добрата на земята!
Тате да ми подаде ръка
и да ме погледне във очите:
сине, ти се върна у дома!
Няма вече да пресмятам дните! ...