11.05.2017 г., 9:26 ч.

Завръщане 

  Поезия » Гражданска
1802 7 11

Завръщане

 

Върнах се. Пред старата врата,
от дъжда и вятъра прогнила.
Никой ме не чака у дома!
Къщата, като старица, скрила

мъката по своето дете,
поприхлупена, поизлиняла,
свила се под ведрото небе
чака срещата ни закъсняла!

Върнах се. Стоя, и ме е страх
да прекрача прага и да вляза!
Времето превърнало е в прах
всяка стара болка и омраза.

Върнах се. Но вече няма кой
да ме чака, за да ме прегърне!
Песента на стария разбой
в музика най-нежна да превърне!

Няма я и мама! Тишина
като облак всичко е покрила.
Няма го на тате и гласа.
На чешмата песента звънлива.

Върнах се. Защо ли ме е страх
да остана в стаята, където
сред игри и сред любов и смях
вече в мъж превърна се детето!

Мамо! Тате! Пак съм у дома!
Върнах се, но вече вас ви няма!
Прошка исках аз, ала сега
само с мъката си ще остана!

И един копнеж неизживян,
като скитник бродещ във безкрая.
Със живот, напразно пропилян!
У дома съм! Но защо, не зная.

 

 

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно въздействаща творба!
  • Много от нас са го изживяли и за това ни трогва така
  • И аз се нареждам на опашката, въздействието е осезаемо!
  • Прекрасна Поезия! Аплодисменти!
  • И аз изпитах онази болка, която си успял да пресъздадеш толкова успешно, че няма как да не се просълзи човек, докато чете! Тук видях себе си, но пред празната къща на баба и дядо... Поздрав, Георги!
  • За да остане домът дом! За да не изчезне и той! За това си се върнал! Много силен и въздействащ стих! Браво!
  • Тъжно е, силно и бърка в душата. Поздравявам те, Гога!
  • Здравдейте приятели! Честно да ви кажа и аз винаги когато го чета при събирания или други моменти никога не мога да го порчета до край! Не зная как се получи, просто стана! Много други които имат мои книги и харесват поезията ми също са ми казвали, че се разплакват! Е, идеята ми не беше точно такава но пък се получи нещо съвсем, съвсем въздействдащо! Благодаря ви за мненията! Те наистина означават много за мен!
  • Като нищо разплакваш човек ти! Много силно перо имаш!!!
  • Георги, аз четох и плаках... Пиша и плача както когато писах стихотворенията си"На.майка ми", "На баща ми" и "При мама". Всеки стих сякаш си го написал и за мен... Благодаря ти! Това е най-хубавото стихотворение, посветено на родителите, което съм чела. И перфекционистът в мен би поставил оценка по-висока от максималната! Не казвай, че си пропилял живота си, щом си сътворил този поетичен бисер!
  • Тягостно и носталгично, Гога, тъжно ми стана!
Предложения
: ??:??