Отдалече бият днес сърцата ни.
Отдалече мислите бушуват.
Но нали сме смели откриватели.
И през океани търсим суша.
А звездите пътя ни посипват,
плачеща заря от небосвода.
Струва си часа на тежка липса.
Струва си самотната картога.
Дните безвъзвратно се обръщат.
Слънцето отново ще изгрее.
И тогава, слели глас и същност,
заедно сърцата ще запеят. ...