Животът ми - безкрайна въртележка,
бе път през върхове и падини...
Успехите се сменяха със грешки,
а грешките - с преглътнати винù.
Надеждите безследно се изтриха.
Но раждаха се нови светове.
Съдбата си изливах върху листи.
И гонеха ме бели ветрове
все пò на север, в оня дом, където
останаха безгрижните ми дни.
Където детството ми още свети
и тихо ми нашепва: "Остани!" ...