Синеят лунните пътеки,
зад мен тъмнее планината.
И мълчалив, със стъпки леки
към хълма бързам до реката.
Сълза се стича, тръпне мрака,
спомен вълчи води ме натам.
Познавам всеки звук и драка
и откак роден съм пътя знам.
Горят в ума ми див и страшен
петната кървави...Измама!
Побегнах надалеч уплашен,
щом хората убиха мама. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация