Далеч съзирам в облаците бели
на спомен тих закътано селце.
В миражни и безпътни цитадели
разхождах нараненото сърце.
Къде съм бил, с кого на път се срещах,
че толкова надежди пропилях,
забравил за прегръдките горещи,
целувките и кръшният ти смях?
Но ето, че във ден един, орисан,
ти звъннах, без надежда за ответ.
Познах гласа ти с тембър в стих описан
и сякаш преди час били сме с теб. ...