Родно село, приказно и свято,
нося те в сърцето като в храм.
Ти за мен си синьо топло лято
и нестихващ спомен - океан.
Ти си с дъх и ромон на капчука,
лунен залез, полъх и звезди.
Ти си вечна бащина заръка!
Ти си вяра в майчини очи!
Ти си детство, скътано дълбоко,
младост, тръпка, първата любов.
Ти си достолепие високо,
огнен порив и сърдечен зов. ...