Сега съм земна.
Престанах и да пиша стихове.
И не летя
в потайна доба
с мойте вещерски приятели
със островърхи шапки,
с бухали на рамото
и със метли, проскубани
от зъбите на вятъра,
съпротивляващ се
да ги допусне да излитат.
Сега съм земна.
Ала ти не позволявай
пак да ставам вещица.
Сега съм с теб.
© Павлина Гатева Всички права запазени
Много хубаво. Земен и изключително приятен стих.