***
Кожа по-бледа от Луната
оставя своята следа във мрака
Устни по-червени от нара
приканват в тъмнината
Буйният ти вятър нашепва за легенди
дълбоко скрити във душата
А аз се питам
това ли е съдбата
...
На глътки ме изпиваш с пламенни уста
надеждите убиваш – твоя съм сега
В хладните ръце потръпвам
и намирам вечността...