Пикира дъжд над калната земя
под облаците - гъста сива прежда...
не му е нужна слънчевата светлина,
а само кълновете гаснеща надежда.
Нестихващ и библейски капкопад -
през него Ной побягва към небето,
с ковчега Ноев - пратеник от ад,
забравил, че изгнаник е сърцето.
И ти за изгрева - отново нероден,
пак търсиш седемцветната дъга.
Но нямаш шанс, дори и прероден,
защото здрачът значи самота...