Здравей, любими мой.
Желая ти попътен вятър.
Дори и не научих кой си ти
и как дойде в този театър,
кръстен кратичко "Любов".
Здравей, любими мой.
Нощ е вече, тъмно е навън.
Ела сред звездния порой
и освети душата ми насън,
където вечно ще те чакам...
Здравей, любими мой.
Събудих се, но теб те няма...
Нищо. Сега до мен е той,
а ти си лепкава ненужна яма,
но аз съм в теб, изцапана със кал...
Здравей, мой "нелюбими"
Денем работя в поредния театър.
Нощес те превръщам в рими.
Но вече е късно...
Пожелавам ти попътен вятър...
© Есенен блян Всички права запазени