Здравей, Любов! Днес пак те срещам.
Завърнах се от дългия си път.
Сега готова съм да споделя със теб частица
от туй, що ти запали в мойта гръд.
Здравей, Любов! Днес пак те срещам,
а сякаш никога не съм си тръгвала от теб.
Заминах, себе си за да потърся,
както пътят верен търси се от скитник клет.
Здравей, Любов! Сега съм тук.
Готова ли си пак да ме приемеш
и всичко туй, що някога от теб отнех,
обратно пак за себе си да вземеш?
О, Любов, тъй силно те желая!
Копнея само мене да прегръщаш,
да ме изпиваш цялата с очи,
а после пак при мене жадна да се връщаш.
Сълзите си от вчера в шепи сбрани подарявам -
на теб Любов, единствена и тъй красива.
Себе си изцяло ще раздавам,
за да бъдеш отново щастлива.
© Ралица Божкова Всички права запазени