http://www.youtube.com/watch?v=XOUSPsj7wlQ
Пак зейнали са дверите ми, да те чакат
през тях да влезеш, като вятър,
но времето през преспите, Игнате,
отсея чувствата ти лихи...
Не мога със пшеница да те ръся,
че вместо жито - самотности роди
дъждът и на реверите му вися
със капчици надежди, вместо сълзи.
Във този ден не се изнася огън,
а моя дадох го на теб,
че влезе пръв в сърцето и остана, ...