Ужасно е, когато влезе в къщи.
И как проникна? – питаш неразбрал.
Безпомощен пред кратките набези
върху блюда и нежния кристал…
А тя не спира – едра и зелена…
Със скорост на ракета вие стан.
Понякога и розите целува…
Преди да влезе – де ли е била?…
Отваряш и я гониш. Тя не вдява.
Във ъглите се крие и бръмчи.
След малко пак размазан лик подава.
Ръцете вдигаш. Нека да мърси. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.